Зеница на времето

Достигнала петдесетте, Юли ни завеща посланията си на белия лист с житейското пъстроцветие на света, топлината, струяща от затвореното лято в бурканчета, ореолът на вечните „обичам“ и „любов“, а и това, че никога не е късно за ново начало. Но и обсебващото пространство между Земята и Небето, цялата Вселена и „Планети“ до Бога и смъртта, подвластни на земната, изстрадана и зряла житейска философия на авторката. Връзката между поколенията започват със стихове за детството и децата, за да внушат чистата носталгичност по най-светлия период от живота.

„За свободата няма смърт!“ В протеста срещу страха тя търси дух и вяра, човешка съпричастност, вик срещу маските от векове, срещу парите, за да видим цената си, срещу отчуждението и тази странна забързаност, втъкана в затворените ни души…