Благодаря, Миюки!

Любопитството на Миюки е събудено от сутрешната рутина на дядо ѝ да медитира и тя е нетърпелива да научи това ново умение. Нейният мъдър дядо я извежда на разходка в градината, насърчавайки наблюдателността й към заобикалящия я приказен свят. Заедно се наслаждават на топлото слънце, на уханието на една разцъфнала роза, на облаците в небето… „Кога ще започнем да медитираме?“ – пита тя многократно.

Прекараното време заедно сред природата засилва чувството им на благодарност един към друг и към света около тях. Миюки разбира, че в малките действия на внимание през деня си се е научила да медитира.