Горо-горо. На лов за звезда, пътешествието на Дарума и други японски приказки

„Когато някой в земите на Ямато се удари, няма да възкликне само „ай“, а ще добави отпред и едно „итай!“ („ох, боли“ на японски). Когато се уплаши или се притесни, също може да се изрази с междуметие: „бику-бику“ и „пири-пири“. Ето защо ми се прииска да включа в тези приказки част от богатите японски звукоподражания... И „горо-горо“ е от тях. Означава времето, което минава в удоволствие от минаването на времето. „Да правиш горо-горо“ е да се отпуснеш, да помързелуваш и да се насладиш на това. Но не само. „Горо-горо“ е звукът на нещо голямо и тежко, което се търкаля. Или на стомаха, който къркори. Или на падащата гръмотевица (често децата наричат гърма именно „горо-горо“, както наричат съня „нани-нани“). „Горо-горо“ е и мъркането на котката...“

Лаура Имаи Месина

Лаура Имаи Месина е родена в Рим, но живее в Япония, в градче край морето на около половин час с влак от Токио. Има две деца, които говорят италиански и японски, и дом, пълен с книги. Лаура пише и преподава в университета. Последният ѝ роман, „Споделено с вятъра“, е преведен на над двайсет езика, сред които и български. Това е първата ѝ книга за деца, въпреки че е подходяща за читатели от всякаква възраст. В нея тя смесва по неподражаем начин елементи от японския фолклор със собственото си въображение и създава 12 вълшебни приказки за чудния живот в Ямато, които да чете вечер на своите две деца.

Филип Джордано е роден в Лигурия, Италия в семейството на майка филипинка и баща швейцарец. Неуморен пътешественик, Джордано се установява в Токио, където и работи. Изучавал изящни изкуства и анимация в Торино, той работи за множество списания и издателства, като рисува илюстрации, майстори играчки и създава детски филми и книги. Стилът му е семпъл откъм форма, но толкова пищен откъм цветове, което го прави светкавично разпознаваем и уникален. Илюстрациите му получават международно признание и награди като Сребърен медал от Society of Illustrators и отличието White Raven.