Войната на молива / The War of Pencil

20,00 лв.
С вкл. данък При поръчка в делничен ден преди 12:00 за град София, ще бъде изпълнена в рамките на деня
Количество

“Войната на молива. Българската карикатура от Освобождението до днес” е изследване на българската карикатура. Книгата придружаваше изложба във Водната кула през 2018 г. Сега вече живее собствен живот. Книгата е двуезична – на български и английски. Тя е резултата от работата на колектив от утвърдени автори – Пламен В. Петров, Рамона Димова, Красимир Илиев, Иво Милев, Наталия Христова. Пламен В. Петров, Рамона Димова се спират на карикатурата от 1878 до 1918 г. и на отделни нейни автори; Красимир Илиев – на силното време за карикатурата ни – от края на Първата световна война до 9 септември 1944 г., както и на следващия период – до Априлския пленум, особено тежък за свободомислещите художници; Иво Милев очертава социалистическия период на карикатурата – 1956–1989 г., а Наталия Христова – нейната съвременност. Книгата попълва значителни празноти в изследователските усилия върху историята на българската карикатура.

Всеки от разгледаните периоди има свои драматични различия. Рязка е разликата до появата на „Червен смях“ и след това, когато карикатурата е дамгосана да бъде в ущърб на смешното, защото е политизирана. Безспорно във времената, когато вестникът е демиург на събитията, карикатурата е тяхната най-бърза реплика, тя ги следва като сянка или се опитва да ги предскаже, а те се състезават по злощастие. Парадоксално е, но след катастрофалния завършек на войните от началото на ХХ век българската общественост има възможността да се наслаждава от страниците на „Българан“ и „Барабан“ на великолепни като полиграфско качество изображения, което от тук насетне ще върви надолу, обратно на ожесточаващото се поляризиране на духовете.

След кървавите събития – Септемврийското въстание 1923 г. и атентата в църквата „Св. Неделя“ през април 1925 г., в българското обществено съзнание е издълбана пропаст, която няма с какво да се запълни. Божинов ще стане кандидат за академик, с което престижа на карикатуристите ще премине на друго ниво, но ожесточението спрямо тяхното преследване ще се увеличава. Средата на 30-те години на ХХ век е времето на изключителните постижения на българската карикатура. Всички художници, включително Борис Ангелушев в чужбина, по това време създават своите най-ярки творби. Много скоро развоят на цялото ни изобразителство, но най-вече на карикатурата ще бъде фатално променен, карикатуристите ще бъдат единствените художници, които ще бъдат публично съдени, а един от тях, Райко Алексиев, ще бъде изтезаван до смърт (от неизвестни, но предполагаеми извършители).

Още по-страшна ще бъде ситуацията, в която българските карикатуристи ще бъдат принуждавани да повтарят като папагали съветските образци, когато най-смелите и най-талантливите от тях започват да се страхуват. Все пак, един от тях, художникът Александър Жендов, който често използва противопоставянето на мащабите на фигурите, се осмелява да „мери ръста си“ с предводителя на тоталитарната държава Червенков, но дори и преди това на всички е станало ясно, че карикатурата в България може да съществува публично, единствено като изпълнява ролята на слугинаж. Карикатуристите ще се учат да се надлъгват с цензурата до степента, в която са излъгали необратимо самите себе си. Или, както казва Иво Милев – превръщат занаята си в „поле за формални експерименти“. Карикатурата е заменена от вица, който се разпространява от уста на ухо. В зависимост от притежателя на ухото, с различна степен на опасност. И все пак, се намира ученик на Бешков, който не може да устои на беса да карикатури началника на държавата. Тодор Цонев измива срама на цялата гилдия.

Техническо описание

Издателство
Лист
Година на издаване
2018
Корица
Мека
Език
Двуезична
Страници
472
Тегло
1,517
Размер
30х21

Вижте също и: