

След излизането на „Гарванът” през 1845 г. Едгар Алън По (1809 – 1849) става толкова разпознаваем, че децата го следват по улиците с възгласи, а той се обръща и ги стряска с отговор „Никога вече!”. Популярността на поемата е такава, че започват да я използват за реклама.
Нищо от това обаче не носи пари на поета. По свидетелства от епохата той бил толкова беден, че носел единственото си палто закопчано до брадичката, за да скрие овехтялата си риза.
Идеята за сегашното издание на поемата се ражда от изложбата „Посоки” с картини на големия живописец Иван Милев (1897 – 1927) в Софийската градска художествена галерия. Сред произведенията е представен и негов проект за корица на „Гарванът” от 1921 г., собственост на Художествената галерия в Казанлък. От колекцията на институцията е и рисунката с туш и гваш върху картон, по която Милена Вълнарова създава корицата на настоящата книга.
Сред плюсовете на изданието е и подробен разказ за написването на поемата, раждането на нейните български преводи и биографичните паралели между автора Едгар Алън По и преводача му Елин Пелин.