- Нов
Когато чета Деян Енев, винаги се питам: как е възможно с толкова малко думи да се разкаже толкова много – за хора, съдби, истории, животи и смърти. „Тъгувам за Киото“ е книга, застанала на границата между реалността и притчата, между документалното усещане за делника и вечните символи на войната, болката и надеждата. Написана на език, в който всяка дума тежи.
— Емил Тонев