Весела чета с боси крачета

„За деца се пише също като за възрастни, но по-трудно“ – казва английският писател Марк Хадън, който през 2003 г. взе две литературни награди за възрастни с “книга за деца”. Хадън по всичко личи е прав – списъкът с добри детски книги се обновява доста по-рядко от качествените заглавия за възрастни.

„Весела чета с боси крачета“ по текст на Зоя Василева и рисунки на Яна Левиева има всички шансове да се нареди на рафта с любимите детски книги.

Крачетата на веселата чета от заглавието вероятно са боси, понеже авторките са успели да влязат в детските обувки и да видят света през отворения, любопитен детски поглед, който иска да знае всичко, и прави неочаквани връзки между нещата. От тях познатият свят изведнъж добива поетични очертания. Зоя Василева е наясно, че за да говориш на детето, трябва да се изравниш с ръста му, да си честен и да избягваш фразата “още си малък, за да разбереш”. Освен за деца, “Весела чета с боси крачета” е за детето у родителя. Тя е и за съвременните информирани и знаещи градски деца, и за работещите им родители, постоянно надбягващи се с времето и умората.

„Весела чета с боси крачета“ е красива книга. В първия миг събужда опасение, че е твърде изящна и може да пострада в нехайните детски ръце. Художничката Яна Левиева обаче е предвидила този страх и е превърнала цветните пръстчета и отпечатъци в основен елемент на илюстрациите като същевременно е оставила достатъчно въздух, за да може всеки невръстен читател да дооформи личния си екземпляр, да се превърне в съавтор, да си досътвори библиофилско издание.

За добрия вкус и усета към красивото никога не е рано, казват ни авторките, така както никога не е късно да се върнем към детето в нас.

"Признавам си, че купих книжката на Зоя Василева „Весела чета с босите крачета“ преди всичко от професионален интерес (художник е Яна Левиева). Нещо ме смущаваше в корицата, когато я разглеждах в книжарницата. Беше много по-различна от останалите. Сега, след като започнахме да четем стиховете, съм възхитена от тази малка детска книжка. Понякога се налага да повторя, обясня някои по-сложни неща, да разгледаме картинките още по-внимателно и пак препрочетем стихчетата, но всичко това е занимателно и интересно.

МНОГО, МНОГО хубава българска детска книжка!"